ОБЩ ВИД:
Сибирското хъски е средно голямо
работно куче, бързо и леко, свободно и
грациозно в движенията си. Неговото
умерено компактно и добре окосмено тяло,
изправените уши и рунтавата, като четка
опашка подсказват северната му
наследственост. Характерната му походка
е равна и наглед не изискваща усилие. То
изпълнява функцията си във впряг с голяма
вещина, носейки леки товари с умерена
скорост на големи разстояния.
Пропорциите и формата на неговото тяло
отразяват основно равновесието между
сила, бързина и издръжливост. Мъжките
сибирски хъскита са мъжествени, но никога
груби; женските са женствени, но без
слабост в структурата. В подходяща
кондиция със стегната и добре развита
мускулатура, сибирското хъски няма
излишно тегло.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
В профил дължината на тялото от точката на
рамото до крайната точка на крупата е
малко по-дълга от височината на тялото от
земята до върха на
разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила
ТЕМПЕРАМЕНТ:
Темпераментът,
характерен за сибирското хъски е
приветлив и благ, но също така жив и
дружелюбен. То не показва характерните за
кучетата пазачи качества на силно
чувство за собственост, нито е прекалено
подозрително към непознати и не е
агресивно към други кучета. От зрялото
куче може да се очаква известна степен на
резервираност и достойнство. Неговата
интелигентност, послушание и желанието
му да общува го правят приятен компаньон
и изпълнителен работник.
ГЛАВА
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Със
средна големина и пропорционален на
тялото; леко заоблен отгоре и стесняващ
се постепенно от най широката си част към
очите.
Стоп: Стопът
е добре изразен.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос:
Черен при сивите, жълтеникаво-кафявите
или черните кучета; червеникаво-кафяв (с
цвят на черен дроб) при медно-червеникавите
кучета. Може да бъде с телесен цвят при
чисто белите кучета. Розово ивчестия т.нар.
“снежен нос” е приемлив.
Муцуна:
Средно дълга и средно широка, стесняваща
се постепенно към носа. Върхът й не е нито
заострен, нито квадратен. Гърбът на носа е
прав от стопа до върха на носа.
Устни:
Добре пигментирани и плътно прилягащи.
Зъби: Затварящи се в ножицевидна захапка.
Очи: С
бадемовидна форма, умерено раздалечени,
леко косо поставени. Очите могат да бъдат
кафяви или сини на цвят; различните или
частично-оцветените (хетероцветните) са
приемливи.
Изражение: Проницателно, но приятелско,
заинтересувано и дори закачливо
Уши: Средно големи, с триъгълна форма,
приближени и високо поставени на главата.
Те са плътни, добре окосмени, леко
засводени отзад и стабилно изправени с
леко заоблени върхове сочещи право на
горе.
ШИЯ:
Със средна дължина, сводеста и носена
гордо изправена, когато кучето е право.
При движение в тръс шията е протегната
така, че главата се изнася леко напред.
ТЯЛО:
Гръб:
прав и силен, гръбната линия е
хоризонтална от холката до крупата.
Гърбът е средно дълъг, нито къс, нито
провиснал от прекомерна дължина.
Поясница: стегната и суха, по-тясна от гръдния кош и
леко повдигната.
Крупа: наклонена
по отношение на гръбначния стълб, но
никога не е толкова стръмна, че да
ограничава оттласкването със задните
крайници.
Гръден кош:
Дълбок и силен, но не твърде широк. Най-дълбоката
му точка е разположена точно зад и на
нивото на лактите. Ребрата са добре
извити, като се започне от гръбначния
стълб, но са леко сплеснати отстрани, за
да позволяват свобода на движенията.
ОПАШКА:
Добре окосмена опашката, по форма като
лисичата, е поставена точно под нивото на
гръбната линия и обикновено се носи над
гърба в елегантна сърповидна извивка,
когато вниманието на кучето е
заангажирано. Когато се носи вдигната
нагоре, опашката не се завива от едната
или другата страна на тялото и не трябва
да ляга върху гърба. Отпусната опашка е
нормална, когато кучето почива. Косъмът
на опашката е средно дълъг и с почти
еднаква дължина навсякъде (на върха,
отстрани и в основата), създавайки
впечатлението за кръгла четка.
КРАЙНИЦИ:
ПРЕДНИ КРАКА:
Погледнати отпред, когато кучето стои,
краката са умерено раздалечени,
успоредни и прави. Костите са здрави, но
не тежки. Дължината на краката от лакътя
до земята е малко по-голяма от
разстоянието от лакътя до върха на
холката. Петите пръсти на предните крака
могат да бъдат отстранени.
Рамена: Лопатките
са добре полегнали назад. Раменната кост
е с лек наклон назад от горната част на
рамото до лакътя и никога не е
перпендикулярна на земята. Мускулите и
сухожилията придържащи рамото към
гръдния кош са здрави и добре развити.
Лакти: прибрани
са към тялото и не са извити навътре или
навън.
Става на китката: здрава, но гъвкава.
Китки: Гледано
отстрани китките са леко наклонени.
ЗАДНИ КРАКА: В
стойка и погледнати отзад задните крака
са умерено раздалечени и успоредни.
Петите пръсти, ако има такива трябва да се
отстраняват
Бедра: добре замускулени и силни.
Колена: добре заъглени
Скакателни стави: добре изразени и поставени ниско
СТЪПАЛА:
Овални
по форма, но не дълги. Лапите са със средна
големина, компактни и добре окосмени
между пръстите и възглавничките.
Възглавничките са твърди и удебелени.
Лапите не са обърнати нито навън, нито
навътре, когато кучето е в естествена
стойка
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ:
Характерната
за сибирското хъски походка е плавна и на
вид не изискваща усилие. То е бързо и леко,
и когато е в изложбения ринг трябва да се
води на отпуснат повод в умерено бърз
тръс, демонстрирайки добро изнасяне на
предните крайници и добро оттласкване
със задните крайници. При поглед отпред,
докато се движи в ход сибирското хъски не
образува следа в единична линия, но
когато скоростта се увеличава, краката
постепенно се накланят навътре, докато
следите от стъпките не образуват следа в
единична линия под надлъжната ос на
тялото. Когото следите се съберат,
предните и задните крака се изнасят
напред, като нито лактите, нито колената
се извиват навътре или навън. Всеки заден
крак стъпва в следата на предния от
същата страна. Докато кучето се движи
линията на гърба остава непроменена и
равна.
КОСМЕНА ПОКРИВКА:
КОСЪМ:
Космената покривка на сибирското хъски е
двойна, средно дълга, създаваща
впечатление за добра окосменост, но
никога не е толкова дълга, че да скрива
ясно очертаните линии на кучето.
Подкосъмът е мек и гъст и с достатъчна
дължина, за да подържа покривния косъм.
Защитния покривен косъм е прав и някак
гладко лежащ, никога груб или стърчащ от
тялото. Трябва да се отбележи, че
отсъствието на подкосъма по време
смяната на козината е нормално. Позволено
е подстригване на мустаците, козината
между пръстите около стъпалата, за да се
придаде поддържан вид. Подстригване на
козината (триминг) на всяка друга част от
кучето не е за пренебрегване и трябва
строго да се наказва.
ЦВЯТ:
Всички цветове от черно до чисто бяло са
позволени. Широко разпространено е
разнообразието от маски (петна) на
главата, включващо много поразителни
шарки, които не срещат при други породи.
РАЗМЕР И ТЕГЛО:
Височина при холката:
мъжки: от 21 до 23,5 инча (53,5 - 60 cm)
женски: от 20 до 22 инча (50,5 - 56 cm)
Тегло:
мъжки: от 45 до 60 фунта (20,5 - 28 kg)
женски: от 35 до 50 фунта (15,5 - 23 kg)
Теглото
е пропорционално на височината.
Размерите посочени по-горе представляват
крайните граници на височината и теглото,
без да има никакви предпочитания за която
и да е крайност.
ОБОБЩЕНИЕ:
Най-важните
породни характеристики на сибирското
хъски са средната големина, умерено
развита костна система, добре
балансирани пропорции, лекота и свобода
на движенията, подходяща космена
покривка, приятни глава и уши, коректна
опашка и добър характер. Всяка проява на
излишък в костната система и теглото,
скована и тромава походка, или дълга,
рунтава космена покривка трябва да се
наказват. Сибирското хъски никога не
изглежда тежко или грубо, така че да
напомня тежкотоварно животно, нито пък е
леко и крехко, така че да напомня
спринтиращи животни. И двата пола при
сибирското хъски създават впечатлението,
че са способни на голяма издръжливост. В
добавка към изброените вече недостатъци -
явните структурни недостатъци, общи за
всички породи са нежелателни, както при
сибирското хъски, така и при която и да е
друга порода, макар и да не са специално
споменати тук.
НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко
отклонение от предшестващото описание
трябва да се счита за недостатък, като
сериозността с която ще се разглежда
даден недостатък е точно пропорционална
на степента на недостатъка.
Череп: Груба или тежка глава; глава с прекалено фини очертания.
Стоп: Не достатъчно изразен стоп
Муцуна: Прекалено тясна или прекалено груба муцуна; прекалено къса или прекалено дълга.
Зъби: Всяка захапка различна от ножицевидната.
Очи: Поставени прекалено косо или поставени
твърде близко едно до друго.
Уши: Твърде големи по отношение на главата; прекалено широко поставени; не добре изправени.
Шия: Прекалено къса и дебела; прекалено дълга шия.
Гръб: Слаб или провиснал гръб; шаранов гръб; наклонена гръбна линия.
Гръден кош: Твърде широк; бъчвообразни ребра; прекалено плоски или слаби ребра.
Опашка: Легнала или плътно навита опашка; много пухкава опашка; опашка, поставена много ниско или много високо.
Рамена: Изправени рамена; хлабави рамена.
Предни крайници: Слаби китки; прекалено тежки кости; прекалено тесен или прекалено широк фронт; обърнати навън лакти.
Задни крайници: Прави колена; Х-образна постановка; твърде тясна или твърде широка постановка на крайниците погледнати отзад.
Стъпала: Меки или разпуснати пръсти; твърде големи и груби лапи; малки и фини лапи; обърнати навътре или навън.
Походка: Скъсена, подскачаща или насечена походка; тромава или клатушкаща се походка; кръстосана походка; раван.
Космена покривка: Дълга, груба или рунтава космена покривка; твърде груба или твърде копринена структура на косъма; подстригване, освен
разрешеното по-горе.
ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ:
Мъжки кучета над 23 инча (60 cm) и женски над 22 инча (56 cm).
ЗАБЕЛЕЖКА:
Мъжките животни трябва да имат два
сравнително нормални тестиса, напълно
спуснати в скротума.
Сега,
след като се запознахте със стандарта на
породата, можете да посетите може би най-добрата
страница в Интернет , посветена на тази
тема:
An
Analysis of the Standard by Three Breeder Judges: Alice Watt, Bart
Miller, and Vern Harvey